„ПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦЫ”
(ИЗ „СОКРАЩЕННОЕ ЗЕМЛЕОПИСАНИЕ РОССИЙСКОГО ГОСУДАРСТВА, СОЧИНЕННОЕ В СТИХАХ ДЛЯ ПОЛЬЗЫ ЮНОШЕСТВА”)
Иринарх Иванович Завалишин (~1769-1821 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦИ (ИЗ „КРАТКО ЗЕМЛЕОПИСАНИЕ НА РУСКАТА ДЪРЖАВА, НАПИСАНО В СТИХОВЕ, ЗА ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ МЛАДЕЖТА”)
Най-ширна е от всички руската страна,
с морета много обградена далнина.
Известен океан сред протоци среднощни,
след него източният океан всемощен
сибирски бряг държи за вечни времена,
получил от света различни имена.
Каспийско, Черно, и Азовско, и Балтийско,
над тях е Северно море до племе финско,
смирило пред вандалския владетел глас
и покорено на върховна шведска власт.
На запад двор градят поляци и курляни,
полвин ден по́ на юг кръжат мохамедани:
те нова граница прекараха отпред,
до Днестър бе завзета Очаковска степ;
среднощни остри мълнии-стрели се виха
и южните предели руски разшириха.
От Йомба до Иртиш чергарски стар народ,
чада на ордите на древен славен род,
киргиз-кайсацките пространства обитава,
рубеж на линия уралска охранява;
тъй многобройните башкирски племена
на стража там стоят от давни времена.
От Черноморието до Хвалинск се пръскат
предели нови на владенията руски;
в средата – Грузия, на запад е Кубан,
редовно даващ на Москва годишна дан.
Нерчинска област до Китай далечен стига,
иркутска линия в степта охрана вдига.
Курилците когато вече крепко спят,
естляндците в средата на деня вървят.
Светило слънчево в Камчатка щом изгрее,
на запад в Езел вече залез аленее.
Тъй грее в Руската империя една
вечерната и утринната светлина.
* Курляндия – от 1561 до 1795 г. херцогство на територията на днешна Латвия.
* Очаковска степ – земите между р. Днестър и р. Южен Буг.
* Йомба – река във Вологодска област в Русия.
* Иртиш – река в Китай, Казахстан и Русия.
* Киргиз-кайсаки – чергарски азиатски народи.
* Естляндия – историческо име на северните части на Естония. През 1710 г. територията е завоювана от Русия; след 1783 г., по времето, когато е писана творбата, е под наместничеството на Ревелска губерния, а от 1796 г. се образува Естляндска губерния.
* Езел – остров в Балтийско море на входа на Рижския залив.
Ударения
ПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦИ (ИЗ „КРАТКО ЗЕМЛЕОПИСАНИЕ НА РУСКАТА ДЪРЖАВА, НАПИСАНО В СТИХОВЕ, ЗА ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ МЛАДЕЖТА”)
Най-ши́рна е от вси́чки ру́ската страна́,
с море́та мно́го обграде́на далнина́.
Изве́стен океа́н сред про́тоци средно́штни,
след не́го и́зточният океа́н всемо́штен
сиби́рски бря́г държи́ за ве́чни времена́,
полу́чил от света́ разли́чни имена́.
Каспи́йско, Че́рно, и Азо́вско, и Балти́йско,
над тя́х е Се́верно море́ до пле́ме фи́нско,
смири́ло пред ванда́лския владе́тел гла́с
и покоре́но на върхо́вна шве́дска вла́ст.
На за́пад дво́р градя́т поля́ци и курля́ни,
полви́н ден по́ на ю́г кръжа́т мохамеда́ни:
те но́ва гра́ница прека́раха отпре́д,
до Дне́стър бе завзе́та Очако́вска сте́п;
средно́штни о́стри мъ́лнии-стрели́ се ви́ха
и ю́жните преде́ли ру́ски разшири́ха.
От Йо́мба до Ирти́ш черга́рски ста́р наро́д,
чада́ на о́рдите на дре́вен сла́вен ро́д,
кирги́з-кайса́цките простра́нства обита́ва,
рубе́ж на ли́ния ура́лска охраня́ва;
тъй многобро́йните башки́рски племена́
на стра́жа та́м стоя́т от да́вни времена́.
От Черномо́рието до Хвали́нск се пръ́скат
преде́ли но́ви на владе́нията ру́ски;
в среда́та – Гру́зия, на за́пад е Куба́н,
редо́вно да́вашт на Москва́ годи́шна да́н.
Нерчи́нска о́бласт до Кита́й дале́чен сти́га,
ирку́тска ли́ния в степта́ охра́на вди́га.
Кури́лците кога́то ве́че кре́пко спя́т,
естля́ндците в среда́та на деня́ вървя́т.
Свети́ло слъ́нчево в Камча́тка што́м изгре́е,
на за́пад в Е́зел ве́че за́лез алене́е.
Тъй гре́е в Ру́ската импе́рия една́
вече́рната и у́тринната светлина́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иринарх Завалишин
ПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦЫ (ИЗ „СОКРАЩЕННОЕ ЗЕМЛЕОПИСАНИЕ РОССИЙСКОГО ГОСУДАРСТВА, СОЧИНЕННОЕ В СТИХАХ ДЛЯ ПОЛЬЗЫ ЮНОШЕСТВА”)
Пространная из всех Российская страна,
Морями многими кругом ограждена.
Знатнейший Океан меж протчих полуночной,
За оным следует известный всем восточной:
Сибирские брега собой он заключил,
От коих имена различны получил.
Каспийско, Черное, Азовское, Балтийско,
Меж ним и Северным соседом племя Финско;
Которо королю Вандалов покорясь,
Признало над собой верьховну Шведску власть.
На запад Поляки соседи и Курлянцы,
По ниже на полдень живут Магометанцы:
Граница новая от них положена,
Очаковская степь по Днестр уступлена,
Полночны острые молниеносны стрелы,
Расширили на юг Российские пределы.
От Ембы к Иртышу кочующий народ,
Ордынских отраслей издревле славный род,
В Киргис-Кайсацких весь равнинах обитает,
Рубеж тот линия Уральска охраняет:
По коей многия Башкирцов племена,
На страже видимы во всяки времена.
От моря Чернаго горами до Хвалынска
Предел вновь положен владения Российска;
В середине Грузия, на западе Кубань,
Москве дающая с себя годичну дань.
Нерчинской области рубеж лежит с Китаем,
Иркутской линией степной край ограждаем.
Курильцы в крепком сне, когда покоясь спят,
Естляндцов в те часы в трудах полдневных зрят.
Светило дневное в Камчатке коль восходит,
То в Езеле оно окончав день заходит.
И так в ИМПЕРИИ Российского Царя,
Вечерня с утренней бывает вдруг заря.
1792 г.
---------------
Руският поет, писател, военен и държавен деятел Иринарх Иванович Завалишин е роден на 20 ноември/1 декември 1769 г. (по други сведения – през 1762 г. или 1770 г.). Служил е в Преображенския полк и в Шлиселбургския пехотен полк, ръководил е Фанагорийския гренадерски полк, участвал е в морския поход срещу шведския флот от 1795 г., ескадрата на Нормандските острови от 1799 г. и др. Първите му поетични публикации са от 1790 г. Автор е на поемите „Героида, или Дух и увенчанные подвиги Российских беспримерных героев” (1793 г.), „Сокращенное землеописание Российского государства, сочиненное в стихах для пользы юношества” (1792 г.), „Сувороида” (1796 г.), на много стихове и оди като „Стихи на покорение Измаила” (1791 г.), „Ода победителю на сражение за Дунаем при Мачине над Турецкой армией, одержанное князем Н. В. Репниным” (1791 г.), „Ода великой государыне, Екатерине Алексеевне, императрице и самодержице всероссийской на возшествие ЕЯ императорского величества на Всероссийский престол” (1792 г.) и др. Умира през 1821 г. в Симбирск.